Протеазомни инхибитори
Протеазомата е клетъчно тяло, отговарящо за премахването на белтъците, които вече не са необходими на клетката, и затова се нарича „преработвател на отпадъците на клетките“. Ако функционалността на протеазомата е нарушена, белтъците, които трябва да бъдат отстранени, се натрупват в клетката. Това пречи на функционалността на клетката и може да доведе до смъртта ѝ. Интересно е, че раковите клетки са 1000 пъти по-податливи на протеазомни инхибитори в сравнение с останалите клетки. Лекарствата, които спират „преработвателя на отпадъците на клетките“, се наричат „протеазомни инхибитори“. Въпреки че са насочени само към едно клетъчно тяло, те засягат множество жизненоважни клетъчни процеси, като предотвратяват развитието на раковите клетки, тяхното делене и разпространение в други части на тялото.
Лечението с протеазомни инхибитори може да доведе до различни странични реакции: временна тромбоцитопения (намален брой на тромбоцитите), анемия, неутропения (намален брой на бели кръвни клетки), херпес зостер и периферна невропатия с болки в крайниците, нарушения в усещането за допир, като се появява също и усещане за сърбеж, щипане и иглички по ръцете и краката. Периферната невропатия изчезва частично или напълно при пациентите след спиране на лекарството или след намаляване на дозировката.
Имуномодулатори
Тези лекарства въздействат върху имунната система на пациента. Устойчивостта на чужди ракови плазматични клетки става по-ефективна. Също така имуномодулаторите възпрепятстват образуването на кръвоносни съдове и по този начин спират доставянето на хранителни вещества до раковите клетки от кръвния поток. Миеломните клетки отделят цикотини, които спомагат за образуването на нови кръвоносни съдове, а те от своя страна повишават степента на преживяемостта им.
Най-значимите нежелани странични реакции, които възникват при приема на имуномодулатори, са хематологични, напр. намаляване на броя на червените и белите кръвни клетки и тромбоцитите. Сънливост и кожна екзема са също често срещани. Пациентите могат да бъдат засегнати от тромбоза и белодробна емболия поради кръвните съсиреци при приема на тези лекарства по време на лечението. За да се предотврати образуването им, лекарят трябва да предпише ацетилсалицилова киселина или LMWH.
Също както при протеазомните инхибитори, може да се появи периферна невропатия, но това се случва рядко.
Моноклонални антитела
Както при лечението на лимфом, са налични моноклонални антитела за лечение на мултиплен миелом, ако здравно осигурителната система ги покрива. Моноклоналните антитела са насочени към определен белтък на повърхността на миеломната клетка (напр. антиген CD 38, SLAM F7). Когато моноклоналното антитяло се свърже с белтъка, то започва редица от вътрешно- и извънклетъчни процеси, които директно унищожават раковите клетки или това се постига чрез активиране на имунната система на пациента. Този начин на действие на лечението се различава напълно от лечението с протеазомни инхибитори или имуномодулатори. Ето защо могат да бъдат постигнати отлични резултати при пациенти, които вече са опитали протеазомни инхибитори или имуномодулатори и не са се повлияли.
Лечението с моноклонални антитела се осъществява под формата на вливания, които се извършват съгласно график. Лечението с моноклонални антитела (напр. моноклонално антитяло анти-CD 38) като цяло се приема добре, но може да възникнат нежелани странични реакции. Нежеланите странични реакции включват такива, свързани с хематология, инфекции, умора и гадене. При вливанията, особено при първия курс на лечение, може да възникне реакция – симптомите са много подобни на обикновена настинка (болки в гърлото, студени тръпки, кашлица, течащ нос, респираторни проблеми). Реакциите при вливания обикновено са слаби, но е важно да се съобщи на лекаря или медицинската сестра за всички наблюдавани нежелани странични реакции. Моноклоналните антитела могат да се комбинират с имуномодулатори или протеазомни инхибитори, както и с кортикостероиди.
Инхибитори на HDAС
Леченията, които използват инхибитори на хистон деацилаза (HDAC), са насочени към ДНК-то на раковите клетки. Инхибирането на ензима, който е от решаващо значение за деленето на раковите клетки, спира възпроизвеждането им, което причинява тяхната смърт. Инхибиторите на HDAC се използват заедно с протеазомни инхибитори и кортикостероиди.
Възможните странични реакции са диария, която може да бъде много тежка, хематологични и сърдечни нежелани странични реакции, инфекции, умора, гадене и повръщане.
