Защо храненето има значение по време на лечението на рака на простатата?
Най-вероятно, след като сте чули диагнозата си, сте се чудили каква трябва да бъде Вашата диета и дали храненето може да окаже влияние върху ползите от лечението и качеството Ви на живот по време на лечението. Да, храненето може да подпомогне нормалното функциониране на тялото Ви, физическата Ви форма и здравословно състояние по време на периода на понякога тежкото и взискателно онкологично лечение. Но преди всичко, правилното хранене ще намали нежеланите странични реакции от лечението, които могат да окажат влияние върху хранителните навици, ще стимулира действието на имунната система и ще подобри резултатите от лечението. Затова е изключително важно да се обърне специално внимание върху диетата по време на болестта и лечението.
Ракът е заболяване, което променя метаболизма на тялото. Има различни причини за възникването на метаболитни промени. Най-важна е реакцията на организма при стрес – заради самата болест. Други важни фактори са нежеланите странични реакции, възникнали в следствие на лечението, както и директното влияние на тумора, който може да отделя вещества, които променят метаболизма. Тези метаболитни промени допринасят за развитието на синдрома на ракова кахексия. Някои тумори причиняват само слаби промени, които не влияят сериозно върху метаболизма, докато други промени могат да бъдат значително по-силни и много важни в процеса на лечение на пациента. Основната характеристика на метаболитните промени е засиленото разграждане и слабото възстановяване на протеиновите структури в тялото (клетки, мускули и други тъкани и органи на тялото). Непълноценното хранене допълнително засилва процеса на кахексия и може да доведе до недохранване.
Има различни видове лечения за рака на простатата, сред които хирургическа операция, лъчетерапия, химиотерапия и хормонална терапия (намаляване на нивото на тестостерон – мъжкия полов хормон). Пациентите, подложени на хормонална терапия, могат да се сблъскат с различни нежелани странични реакции, предизвикани от лечението, напр. горещи вълни, нощно изпотяване, намаляване на костната плътност, покачване на теглото или промени в състава на структурите на тялото (мускули и мастни депа). Заради метаболитните промени и хормоналната терапия пациентите с рак на простатата за склонни към загуба на мускулна маса и натрупване на телесни мазнини.
Поради тези промени в структурата на тялото и костната плътност е важно да обръщате внимание на диетата си и да поддържате активен начин на живот, който включва редовни упражнения, предимно силови тренировки в комбинация с тренировки за издръжливост.
Ако диетата Ви не отговаря на нуждите на тялото Ви за енергия и протеини, резултатът ще бъде загуба на тегло, причинена от намаляване на мускулната маса и изчерпване на мастните запаси в тялото Ви. Колкото повече тегло губите, колкото по-лошо се храните, толкова по-висок може да стане рискът от усложнения по време на лечението Ви. Вашият лекуващ лекар или клиничен диетолог е квалифициран да извърши преглед за оценка на хранителния Ви статус.
Дори ако не губите тегло по време на лечението или дори наддавате, е важно да приемате храна, богата на протеини, да се придържате към основните принципи на щадящата диета и да продължите да бъдете физически активни, за да подпомогнете правилното функциониране и възстановяване на тялото Ви.
Какво трябва да е в основата на Вашата диета?
В основата на добрата диета по време на лечение е здравословното и балансирано хранене, според което дневният прием на храна обикновено е разпределен в 5 хранения (закуска, късна закуска, обяд, следобедна закуска, вечеря). Важно е основните ястия да съдържат хранителни източници на протеини с висока биологична стойност (мляко, месо, яйца, риба), а почти всяко яст ие трябва да съдържа и въглехидрати (хляб, макаронени изделия, ориз, картофи и т.н.). Достатъчно е да приемате от 450 гр. до 650 гр. плодове и зеленчуци на ден.
Трябва да подбирате различни видове храна от всяка хранителна група, например зърнени продукти и нишестени храни, плодове и зеленчуци, нетлъсто месо и месни продукти, обезмаслено мляко и млечни продукти, яйца, риба, полезни мазнини, като зехтин и рапично масло. Важно е диетата Ви да съдържа колкото се може по-малко обработена храна, затова най-добре е, ако сами приготвяте ястията си от пресни продукти и използвате само минимални количества консерванти, добавки и сол.
Кои хранителни вещества са важни?
Протеините, въглехидратите, мазнините, витамините, минералите и микроелементите – това са веществата, от които се нуждаят клетките, тъканите и органите на Вашето тяло, за да се изграждат, да се възстановяват и да функционират.
Протеините са източник на аминокиселини, които улесняват регенерацията на тялото и възпират бързото разграждане на протеините в тялото (клетки, мускули, други тъкани и органи). Недостатъчният прием на протеини кара тялото да използва своите собствени аминокиселини като допълнително гориво, което ускорява загубата на телесна маса, т.е. на мускули. Затова балансираната щадяща диета за пациенти с рак е съсредоточена върху приема на протеини с висока биологична стойност, напр. яйца, обезмаслено мляко, нетлъсто месо и риба, които могат да бъдат усвоени успешно от организма, защото съдържат всички незаменими аминокиселини. Биологичната стойност на храните се определя от количеството и съотношението на незаменимите аминокиселини, които те съдържат.
Бобовите растения, като грах и боб, които се определят като хранителни източници на протеини и въглехидрати, също доставят някои незаменими аминокиселини. Бобовите и зърнените растения имат по-ниска биологична стойност, защото не съдържат всички незаменими аминокиселини. Все пак можем да съчетаем няколко хранителни източника с ниска биологична стойност, за да постигнем по-висока обща биологична стойност. Например, като комбинираме грах и ориз, ще постигнем смес от аминокиселини и протеини с по-висока биологична стойност, която може да замени протеините, получени от практически същото количество месо.
Пациентите с рак, които са подложени на специфично онкологично лечение, е добре да консумират повече протеини от препоръчителното количество за здрав индивид, а именно от 1,2 гр до 2 гр протеини на ден за килограм телесно тегло. Всичките три основни хранения трябва да съдържат достатъчно количество протеиниот 25 гр до 30 гр.
Въглехидратите са хранителни вещества, които осигуряват енергия – глюкоза, необходима за нормалното функциониране на тялото. Разграждането им в тялото освобождава енергия, нуж на за работата на клетките и за генерирането на телесна топлина. Зърнените храни и зърнени продукти, оризът, ечемикът, овесът и другите зърнени култури, хлябът, картофите, макаронените изделия, бобовите храни, захарта и медът са важни, основно защото са източник на въглехидрати. В допълнение пълнозърнестите храни и продукти са важен източник на диетични фибри, които са много полезни и влияят положително върху храносмилането.
Мазнините са важен източник на енергия. Освен че осигуряват енергия, мазнините са и източник на различни мастни киселини (наситени и ненаситени) и на мастно разтворими витамини A, D, E и K. Мазнините включват: растителни масла, свинска мас, масло, маргарин, сметана и майонеза.
Диетата на пациентите с рак трябва да дава предимство на приема на ненаситени мастни киселини и да не набляга на приема на наситени мастни киселини. Препоръчваме употребата на растителни масла (зехтин, слънчогледово олио, рапично масло и други), които съдържат предимно ненаситени мастни киселини, докато наситените мастни киселини в маслото и сметаната трябва да се прибавят само като добавка към друга храна, за да увеличат калорийната ѝ стойност, в случай че страдате от липса на апетит и затова консумирате по-малки количества храна от обикновено.
Като увеличите консумацията на нетлъсто червено месо, обезмаслено мляко и млечни продукти и намалите консумацията на свинска мас и масло, можете да намалите и количеството наситени мастни киселини в диетата си.
Ненаситените мастни киселини изпълняват множество функции в човешкото тяло и затова са съществени за неговото правилно функциониране. Тялото е в състояние да синтезира някои от тях от други мастни киселини. Други (омега-6 мастните киселини, срещани основно в растителните масла, както и омега-3 мастните киселини) не могат да бъдат синтезирани в тялото и затова трябва да бъдат набавяни с храната. Особено омега-3 мастните киселини заемат специално място в диетата на пациентите с рак. Най-добрият източник на тези киселини е рибеното масло. Те играят роля за намаляване на хроничните възпаления и за повишаване на имунния отговор, затова е важно те да са включени в хранителния режим. Риби, богати на омега-3 мастни киселини, са скумрията, хамсията, сьомгата и рибата тон. Особено важно е правилното съотношение между омега-3 и омега-6 мастните киселини в диетата на пациентите с рак. То може да бъде постигнато, като се спазва горният съвет за увеличаване на консумацията на ненаситени мастни киселини и намаляване на консумацията на наситени мастни киселини, както и като се включи морска риба в седмичния хранителен план. Препоръчва се да замествате червеното месо със същото количество морска риба поне два пъти седмично.
Витамините и минералите са микроелементи, които участват в много метаболитни процеси в организма и които са необходими за оптималното функциониране на всяка клетка. Основните им хранителни източници са пресните плодове и зеленчуци. Главната роля на плодовете и зеленчуците в диетата е да осигурят витамини, минерали, антиоксиданти и хранителни вещества. Антиоксидантите са известни като „чистачи на свободните радикали“ – продукти на нормалния метаболизъм, чието количество се увеличава по време на периоди на голям стрес и натоварване. За много от тях има външни причини: тютюнопушене, замърсена околна среда, UV и гама лъчи, нискокачествена храна и т.н. Свободните радикали разрушават или променят здравите клетки. Антиоксидантите, от своя страна, поглъщат и/или предотвратяват действието на свободните радикали и възпрепятстват създаването на нови. От най-голямо значение за диетата са витамините A, C и E, бета каротинът, минералите селен и цинк.
Препоръчваното дневно количество плодове и зеленчуци в балансираната щадяща диета е около 400 гр зеленчуци и от 250 гр до 350 гр плодове. Съветваме Ви внимателно да избирате плодовете и зеленчуците, които купувате. Отделете време, посетете фермерски пазари и се снабдете с пресни плодове и зеленчуци, съобразно сезона. Опитайте се да приемате повечето от тях – поне една трета или половината – пресни. Средно 50% от водоразтворимите витамини, както и някои важни минерали, се губят по време на термичната обработка (основно при готвене). Най-добре е зеленчуците да се задушават в малко количество вода.
