Не трябва да се забравя, че пациентът е изправен пред „лично пътуване“ в приемането на заболяването си и предизвикателствата, които това включва, както по отношение на житейските перспективи, така и относно необходимостта от подлагане на терапии, които могат да променят нормалните навици в личния и професионалния живот.
Понякога този процес може да е изпълнен с проблеми, които да са трудни за решаване, дори и за тези, които се грижат за болния. Опита показва, че всеки пациент се бори със заболяването си по уникален начин и взимайки предвид множество фактори: собствения си опит, наличието или липсата на лични и социални проблеми, както и икономически и бизнес проблеми. На фона на всичко това всеки пациент реагира на новината, че е болен по изцяло свой начин и невинаги е лесно да се разбере как са структурирани мислите на тези, които се борят с ракови заболявания. От съществено значение е всеки, който подкрепя болен човек, да може да разбере пациента - през какво преминават и какво го очаква. Ето защо добрата комуникация е изключително важна в този процес. Заболяването може да дестабилизира пациента и да разкрие непознати черти от неговия характер. Това може да се окаже трудно и за хората, които подкрепят пациента. Затова първата стъпка е изслушването на пациента, на неговите потребности, страхове и очаквания. Да разберем от какво се нуждае пациентът, е изключително важно и ни помага в процеса.
Практически съвети:
- Бъдете добър слушател. Фокусирайте вниманието си върху болния и поддържайте добър визуален контакт.
Обръщайте внимание, какви са потребностите на пациента и от каква подкрепа се нуждае.
Повтаряйте или преформулирайте думите им, исканията им, за да ги уверите, че ги разбирате. - Използвайте фрази в първо лице. Използването на фрази в първо лице Ви позволява да изразите мислите и емоциите си и най-вече Ви сближава с пациента, което намалява чувството на самота, което е често срещано при болните.
Например, вместо да използвате фраза като „Няма причина да говориш с мен“, кажете нещо като „Много ми е тъжно, когато говоря така“ - Използвайте конкретни примери, избягвайте употребата на общи изказвания относно поведението на другия човек.
Например, вместо да използвате фраза като „Винаги се опитваш да правиш всичко“, изберете фраза като „Притеснявам се, че се опитваш сам да вършиш цялата домакинска работа. Трябва да си почиваш, аз мога да ти помогна с домакинството“. - Добавете чувство за хумор. Хуморът може да се окаже добро лекарство. Бъдете съпричастни, когато пациентът споделя за болката и проблемите си, но бъдете и готови да се смеете заедно с него.
- Уважавайте нуждата на пациента да остане сам. Понякога пациентът може да иска да бъде оставен сам, за да не Ви тревожи, но друг път той наистина може да желае да остане насаме. Внимавайте с посещенията от гости. Възможно е пациентът да се чувства задължен да з абавлява гостите, тъй като не иска да ги обиди и да ги помоли да си тръгнат? Ако е така, тактично изтъкнете, че пациентът изглежда изморен и им благодарете за посещението.
Предлагайте подходяща подкрепа
- Осигурете им комфорт и окуражаване. Признавайте положените усилия и постигнатите резултати от пациента, за да го накарате да се почувства по-добре.
- Питайте ги от какво се нуждаят и какво можете да направите, за да им помогнете. Ще получите по-различни отговори от това, което си представяте!
- Предл агайте практическа подкрепа:
- Например, предложете да придружите пациента на медицински прегледи и уважавайте решението му, ако предпочете да отиде сам.
- Обръщайте внимание на препоръките и съветите на лекаря.
- Помагайте за поддържането на медицинските документи в ред (епикризи, рецепти и др.).
- В случай на лечение помагайте на пациента да следва препоръките за правилна терапия.
- Винаги вдъхвайте увереност и надежда и се опитвайте да не показвате притеснения и тревоги.
- Съобразявайте се с пациента, както и с информацията, предоставена от лекаря, относно статуса на заболяването и насърчавайте болния да пита за всичко, което трябва да бъде изяснено.
Оказването на практическа помощ на пациент с рак е сложен и понякога много изморителен процес, който изисква специално внимание и изключително високо ниво на самоконтрол. Балансът на пациента често се нарушава от емоционално отрицателни фактори, които в един миг могат да заличат целия постигнат напредък. Никога не губете вяра и надежда и се старайте да върнете този баланс, това е постижимо, въпреки че понякога е много трудно.
Затова предлагането на практическа помощ на пациент с рак е сложен и понякога много изморителен път, който изисква специално внимание и изключително високо ниво на самоконтрол. Онкологичният баланс на пациента често се нарушава от отрицателни, емоционални, разрушителни фактори, които в един миг могат да заличат целия постигнат напредък. Никога не губете вярата и надеждата си и бъдете в състояние да върнете този баланс, въпреки че понякога това определено е трудно, но постижимо.
