Корина, 42 години

"Аз се борих с депресията повече от две трети от живота си. Само си помислете. По-голямата част от живота си съм прекарала в борба с моите демони и в убеждаване да издържа, да продължа да се боря. "Не изглеждаш склонна към самоубийство". Помня тези думи на училищната психоложка, след като ѝ казах, че ми минават мисли за самоубийство. Помня себе си на 14 години как се чувствах смутена и объркана. Как трябваше да изглеждам? Нестабилна, с бутилка с таблетки в едната ръка и предсмъртно писмо в другата? Поставиха ми диагноза едва когато станах на 25 години.

Когато се роди моят син, постнаталната и ежедневната ми депресия се сляха и почти загубих контрол. Винаги съм мечтала да си стоя вкъщи и да бъда щастлива майка, а въпреки това се чувствах все по-зле и по-зле с всеки изминал ден. Отслабнах и имах тежко безсъние. Цялата ми енергия отиваше да се грижа за бебето, дори и да не можех да функционирам толкова добре извън родителските ми задължения. Все пак моят син ми спаси живота. Той е причината да ставам всеки ден. Предпочитам да ме види как се боря с моите демони отколкото да си помисли, че дори и една малка част от болката ми се дължи на него. Преди година и половина реших да престана да вземам антидепресанти. Почувствах как започнах да се свличам обратно там, където бях преди. Имаше дни, в които почти бях убедена, че синът ми и семейството ми ще се чувстват по-добре без мен. Така че започнах отново терапия и, след като говорихме за това, се съгласих да се върна към лекарствата. Чувствах се отчасти провалена. Но знам, че това не е вярно. Правя това, което е най-добро за мен и моето семейство. Все пак, най-хубавото е, че не съм се чувствала толкова добре от много време. Искам да продължавам да работя върху себе си, така че евентуално да спра лекарствата. Но дотогава трябва да правя каквото трябва. С моето лечение, разходките с кучето, готвенето и моите прекрасни приятели и семейство знам, че ще бъда добре.