Лиза, 35 години

"Отчаяна, самотна, безполезна и непълноценна. Така бих описала себе си, когато съм най-потисната. Моментът, когато повече не можех да се справям, беше когато започнах работа. "Чувствах се неудачница, непрекъснато се критикувах." Беше изтощително и бях непрекъснато тъжна. Плачех много. Тогава отидох при личната си лекарка. Отначало, тя като че ли не ме прие на сериозно. Каза ми, че имам нужда от малко почивка, но това не беше достатъчно. След известно време ме насочи към психолог, а след това към психиатър, който започна да ме лекува. В крайна сметка, бяха нужни около две години, за да се стигне до диагноза.

След 18 месеца поисках да спра лечението и го направих. Но не осъзнах колко зле ще ми се отрази това. Дойдох до момент, когато почнах да мисля за самоубийство. Всъщност не планирах нищо, но бях убедена, че би било по-добре да го направя, защото чувствах, че никой няма полза от моя живот. Единствената причина да не се самоубия беше, че баща ми беше на почивка по това време. Не исках да му провалям пътешествието. Знаех, че трябва пак да отида на психиатър. Той поднови лечението ми и, за щастие, всичко се върна в нормалните граници. Държа таблетките си в тази овална кутийка. Тя е златна с цветя върху нея. Доста старомодна, всъщност. Но аз играех с нея като дете, така че я свързвам с нещо хубаво.

Все още имам лоши дни, но ще намеря начин да ги преживея. Всъщност, честите посещения на градинския център стана важна част от моя живот. Много обичам да съм сред природата и да имам време да разсъждавам. Цветята особено ме успокояват и ми напомнят, че всичко ще бъде добре. Днес съм по-щастлива. Грижа се много за себе си и трябва да продължавам да работя и да живея живота си, така както искам. Депресията е нещо тежко и негативно и не ти носи радост, но аз съм горда да кажа, че намерих помощ и подкрепа да издържа."